Неудобни въпроси | Неудобни въпроси... или "Митове и легенди за Добри Божилов" |
|
|
|
Из Интернет ще намерите много небивалици, свързани с мен. Тук е направен опит да се отговори на по-известните от тях. Имам готовност да отговоря и на бъдещи провокации. Приемете този източник като единствен, излизащ „от извора”… 1.Добри Божилов е спамър? 3.Добри Божилов е комунист, защото като ученик беше привърженик на БСП? 6.Добри Божилов е журналист, изгонен поради некадърност, от в.ComputerWorld и от всички други ИТ вестници… 1.Добри Божилов е спамър? 1.Количеството не е било голямо, и винаги е имало опция за отказ. 2.Всеки човек прави грешки, особено като е по-млад и безразсъден, и би било добре оплюващите ме да се запитат те не са ли грешали нещо в живота. 3.В качеството си на потребител аз също получавам спам. Полученият от мен спам е многократно повече от разпратения от мен. Всеки ден получавам 200-300 спам-мейла и като жертва на спама съм отнесъл много повече вреди, отколкото аз самия някога си съм причинил. 2.Добри Божилов е лъжец, защото обвини Георги Чорбаджийски, че му е хакнал сайта? Не съм излъгал нищо. Георги Чорбаджийски сам си призна, и продължава да си признава в собствения сайт, че е проникнал в моя сайт и е извлякъл от там паролата за достъп до базата данни. След това я е разпространил в Интернет. Това е класически вид „хакване” – проникване в чужда компютърна система и извличане на важна информация. Така е и по Наказателния кодекс. Никога не съм обвинявал Георги Чорбаджийски, че е предизвикал спиране на сайта, подмяна на информация и пр. Опитите да ми се вкарат подобни думи в устата, с цел след това да се каже, че съм излъгал, сами по себе си са лъжа. В прессъбщението си до медиите не съм казвал, че Чорбаджийски е спрял сайта. Посочих, че той е спрян, а не че въпросното лице го е спряло. Въпросното лице е посочено като самопохвалило се с проникването в системата. Хакването е именно това проникване, то е факт и не подлежи на съмнение. Самият Чорбаджийски, извън този случай, който мога да придам на неговата безразсъдна младост, не е правил никакви други вреди спрямо мен. Нещо повече – след време, когато друг хакер удари същия сайт, Чорбаджийски с коментарите си в Интернет беше много полезен на програмиста ми за отстраняването на проблема. Т.е. той дори ми е помогнал с нещо. 3.Добри Божилов е комунист, защото като ученик беше привърженик на БСП? Това не е вярно. Не съм комунист, нито съм привърженик на левите идеи, защото пораснах и вече ми е пределно ясно, че всяко левичарство е несправедливо. То е вид утопия, и води до изкривяване на естествения път на развитие на обществото. Колкото по-голямо е левичарството, толкова то е по-несправедливо и по-утопично. Като ученик наистина бях супер върл привърженик на БСП. Редно е обаче да се отбележи, че тогава бях на 14 години, в пубертета, във възраст, в която човек е склонен към утопизъм. Левите идеи са изключително красиви като послание и на млад човек, без опит в живота, му се иска да вярва в тях. Всъщност, дори и сега ми се иска да вярвам, че нещо от тези неща, водещи към Рай на Земята, е възможно. Но то просто не е. Това са само мечти. Разумните идеи, които подобряват живота ни, са десните идеи. И то десни в класическия западен смисъл, а не псевдо-десни, каквито доминират у нас. Аз не се срамувам от това, че като млад съм вярвал в утопични идеи. В момента обаче съм твърде голям реалист, и твърде здраво стъпил на земята, за да гледам с нещо повече от ирония на левичарството. Ако някой възнамерява да ми залепи вечен червен етикет, заради юношеските ми години, бих го посъветвал да се замисли дали самият той не е някакъв вид фанатик или ортодоксален левичар с това си поведение. 4.Майката на Добри Божилов е била редактор във в.”Работническо дело”? Майка ми никога не е работила в „Работническо дело”, нито в какъвто и да било вестник. Тя не е била журналист никога, няма публикувана нито една статия никъде – дори писмо на гражданин не е писала до вестник. Това е груба лъжа, целяща да подсили манипулацията, че съм комунист. Майка ми през социализма е работила като преводач. Тъй като е възможно да тръгнат измишльотини и с баща ми, нека се знае, че той също няма нищо комунистическо. През онези години е работил като инженер в мебелен завод. Не е заемал висока длъжност. Имам готовност да отговоря и на спекулации, свързани с баби, дядовци, лели, прабаби и т.н. В рода си нямам някой, от който да се срамувам… Това не е вярно. Аз съм потребител на отворен код. Уважавам тези технологии. Уважавам също и комерсиалните. Най-много от всичко обаче уважавам истината, и не се страхувам да я казвам. Казвал съм я по отношение на слабостите на отворения код. Казвал съм я и по отношение на слабостите на комерсиалния софтуер и на „Майкрософт”. Има обаче една особеност, която ме превърна в едва ли не „демон на отворения код”. Това е доста фанатичната привързаност на феновете на тези технологии към тях. Има твърде много хора, които проявяват форма на „талибанизъм” по въпроса. И всяка – дори най-малка критика, води до гневна реакция от тяхна страна, която отеква по целия Интернет. Създава се илюзията за масова омраза към Добри. Която обаче е само много шум от няколко души... Има един случай, с който допринесох и аз самия за превръщането ми във враг на отворения код. Това е книгата „Клопките на Линукс… и отворения код”. Тя е един основно икономически анализ на технологиите. Доколкото обаче икономически тези технологии са доста съмнителни – реално нямат работещ бизнес модел, то и самата книга е критична към тях. Това разбира се, е неприемливо за талибаните на отворения код и в техните очи аз съм самия символ на злото. Основната ми вина в случая обаче е друга. Аз се възползвах от фанатизма на тези хора, за да постигна лична изгода – по-голямо разпространение на книгата ми. Манипулирах ги. Истината е, че когато започнаха скандалите около нея, аз умишлено ги насърчавах, за да се получи по-голяма реклама на книгата. Фанатиците „клъвнаха” и мислейки си че ми вредят, започнаха поголовно разпространение на книгата по Интернет. Моята официална позиция тогава беше „против” и се изкарах жертва на пиратство. Така им доставих удоволствието да ме „прецакат” като разпространяват книгата, „вместо хората да си я купуват”. Един дори сложи брояч колко пъти е изтеглена от при него тя, и отдолу умножаваше по коричната и цена, за да се види колко пари съм „изпуснал”. Всъщност обаче, точно това „пиратско разпространение” беше и целта ми. Реално аз не можех да спечеля пари от тази книга. Тя беше просто изказване на едно мнение. Забавление да напиша нещо, което ще разбуни духовете и ще каже потисканата истина. Нищо повече. Цената на книгата – 2,95 лв., при 40% търговска отстъпка, изобщо не можеше да докара печалба. Допълнително и книги на български автори трудно се продават. Най-големите имена продават по 1000 броя, а утвърдени автори се радват на 500. От тези цифри няма как да се спечели. Но може да се направи масов PR и чрез книгата да се натрупа известност. Точно това се изкуших да направя като се възползвах от фанатизма на някои от феновете. Резултатът е, че книгата има няколко десетки хиляди изтегляния от „пиратски” източници. А общо продажбите и са 300-400. За български автор и първо произведение това е добре. Но е нищо като реално постигане на известност. Няколко десетки хиляди изтегляния обаче са си сериозна популярност. Трябва да благодаря на „талибаните на отворения код” за това, което направиха за мен. Съзнавам и, че това подтикване от моя страна и умишленото насърчаване на скандала с книгата, ми донесе и повече омраза сред тях. Т.е. това е моят принос към изкарването ми за враг на отворения код – изкушението да използвам фанатизма на другите за лична изгода. Иначе, никакъв враг на отворения код не съм. Мисля, че дори го ползвам повече от някои от по-шумните му фенове… Абсолютна лъжа. Сам напуснах в.ComputerWorld, въпреки че управителката (небезизвестната Татяна Хинова) се опита да ме задържи. Предложи ми заплата приблизително двойна на това, което бях получавал до тогава при нея, и също двойно на това, което получавах впоследствие на новото място, където отидох. Причината да напусна беше формално по-високата позиция на новото място, но също и перспективите за развитие. В ComputerWorld бях редови редактор, докато на новото място – в.InfoWeek ме поканиха за главен редактор. Макар и с по-малка заплата, на новото място можех да имам далеч по-голямо влияние върху съдържанието и върху стила на вестника. Това работно място не съм го напуснал, а то прерасна от наемен работник в съдружник в следващия проект на същите собственици. Заедно създадохме в.”КомпютърНет”. Въпреки сериозната конкуренция, за 1 година този вестник набра сериозна сила и спечели доста читатели и рекламодатели. Моето напускане на този вестник беше свързано със стартирането на първия ми бизнес в Интернет със сайтовете komentari.com и e-balkani.com. Впоследствие те се обединиха в един общ сайт. Това начало беше през Добри Божилов |
