| България |
|
|
|
Република България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Площта ѝ е 110 910 км², а населението - около 7 640 000 души (2007). Столица на държавата е град София. България граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, с Република Македония и Сърбия на запад и с Румъния на север. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски. Българската държава в Югоизточна Европа води началото си от 7 век, когато е създадена Първата българска държава (632/681–1018). Тя играе важна роля в разпространението на християнството, литературата и културата сред народите на Източна Европа. Няколко века по-късно, с упадъка на Втората българска държава (1185–1396/1422), страната е присъединена към Османската империя и остава част от нея в продължение на пет века. Руско-турската война от 1877-1878 година довежда до създаването на Третата българска държава. След Втората световна война страната става част от Източния блок и в нея е установен комунистически режим. През 1990 година в България е възстановена парламентарната демокрация и днес страната е член на Европейския съюз и на НАТО. България има своя база на остров Ливингстън в Антарктика и като Консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш. География Обикновено територията на България се разделя на пет физикогеографски зони: Дунавска равнина, Старопланинска зона, Краищенско-Тунджанска зона, Осоговско-Родопска зона и Черноморска зона. Дунавска равнина Дунавската равнина включва голяма част от Северна България - частта от Долнодунавската низина южно от река Дунав. Релефът е низинен като постепенно преминава от запад на изток в хълмисто-платовиден. Средната надморска височина е 178 m. Повечето речни долини имат полегати леви и стръмни десни склонове, а крайните западни реки (Видбол, Тополовец и Чичилска) и реките в Добруджа са с каньоновидни долини. Климатът е умереноконтентален, с горещо лято и студена зима. Средната годишна сума на валежите е от 500 до 600 mm. Реките са къси, с най-голям отток през юни и най-малък през февруари. По-големите реки, освен граничната Дунав, са Лом, Огоста, Искър, Осъм, Вит, Янтра. Старопланинска зона Старопланинската зона разделя Северна и Южна България. Тя включва няколко добре разграничени области от север на юг: Предбалкан, Стара планина, Задбалкански полета и Средногорие. Стара планина е планинска верига с дължина около 550 km и височина до 2376 m (връх Ботев). Предбалканът включва северните предпланини на Стара планина, а Средногорието - поредица от ниски планини, редуващи се от запад на изток: Завалска планина, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана, Лозенска планина, Средна гора, Бакаджиците, Хисарски възвишения. Между Стара планина и Средногорието се намират няколко котловини, също подредени в редица от запад на изток: Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска. Климатът е със силно планинско влияние, умереноконтинентален на север, умерен преходноконтинентален на юг. От Старопланинската зона извират повечето реки от Дунавската равнина, както и част от реките в Южна България, по-големите от които са Тунджа, Тополница, Стряма. Краищенско-Тунджанска зона В западната част на тази зона се намира Краище - поредица от ниски планини (Руй, Верила, Земенска планина, Конявска планина, Милевска планина, Голо бърдо и други) и котловини (Трънска, Брезнишка, Радомирска, Пернишка, Кюстендилска, Самоковска и други). На изток от тях е Горнотракийската низина, включваща Пазарджишко-Пловдивското и Старозагорското поле. Източно от нея е басейнът на река Тунджа, който има хълмисто-равнинен релеф. Климатът е умерен преходноконтинентален, с планинско влияние на запад и със слабо средиземноморско влияние в равнините, най-отчетливо в югоизточната част. През Краището преминава река Струма, а равнинните области се отводняват от реките Марица и Тунджа и техните притоци. Осоговско-Родопска зона По-голямата част от Осоговско-Родопската зона е заета от сравнително високи планини - Родопите, Рила и Пирин. Тук се намира и най-високият връх на територията на България и на целия Балкански полуостров - Мусала (2925 m) в Рила планина. По западната граница са разположени и няколко по-ниски планински вериги - Осоговска планина, Беласица. Между планините са разположени няколко речни долини, най-големи от които са тези на Струма и Места. Климатът е умерен преходноконтинентален, със силно планинско влияние. В отворените на юг долини на Струма и Места е чувствително средиземноморското влияние. Черноморие Българското Черноморие включва низините в източната част на страната, в непосредствена близост до Черно море. Те са по-широки в района на Варна и Бургас и се стесняват на юг и в средната част, където Странджа и Стара планина се доближават до морския бряг. Климатът по Черноморието е повлиян от близостта на морето. Реките, протичащи през тази физикогеографска зона, са сравнително къси и се вливат в Черно море. По-важните са Камчия, Велека, Ропотамо. Там са разположени и най-големите естествени езера в страната - Бургаско, Варненско, Белославско. История Велика България Велика България (Η παλαια μεγαλη Βουλγαρια), е основана от Хан Кубрат на територията, простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите, като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след разпадането на съществуващата дотогава аваро-българска федерация през 632 г. Въпреки многобройните атаки на хазарите, кан Аспарух успява да ги победи в началото на 670 г. По-късно през 680 г. той завлядява Мизия и Добруджа и полага началото на Първата българска държава. Първа българска държава В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава. Аспарух определя Плиска за столица. Първото териториално разширение на новата държава - областта Загоре става по време на управлението на синът на кан Аспарух - кан Тервел през 705 г. в знак на признателност на Юстиниан II Ринотмет за оказаното съдействие при разбиването на арабите край Константинопол. С помощта на българския хан, той след преврат, се възкачва на престола във Византия. По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и кан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, а на изток до р. Днепър (днешна Украйна). През периода 632-1018 г. в България се развива велика култура, въвежда се азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.[1] Цар Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. При цар Петър I и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици. През 971 г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г. Византийско владичество Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041). Следващият опит е на Петър III. Втора българска държава Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) е със столица Търново. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. 1299 - на престола се възкачва татаринът Чака. 14 век - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол. Владислав III Варненчик през 1444 г. опитва неуспешно да освободи Балканите от турците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II. Османско владичество 15 век Константин II Асен, въстание на Фружин, походи на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу поробителите - Търновско, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век начало на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война от 1768-74. 19 век развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската царква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим I е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение - Г. С. Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учередяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877-19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава. Трета българска държава Княжество България 1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части : „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между р. Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия (Горнотракийската низина) автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, а Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Поморавието — на Сърбия. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър I Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание. Царство България 22 септември 1908 е обявена независимостта на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. 1915-1918 Първа световна война. Участие на България към Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III. 1923 свалено е правителството на Александър Стамболийски, диктатура на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 управление на А. Ляпчев. 19 май 1934 военен преврат организиран от „Звено“ и Военния Съюз министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. 1941-43 Втората световна война България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Полша, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис III; управление на Симеон II с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н. Михов; Въздушни бомбардировки над София. 1944 правителство на Иван Багрянов (1 юни-1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември); 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война. Народна република България След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1946 г. става народна република. Начело на БКП и на държавата застават: Георги Димитров (1946-49), Васил Коларов (1949-50), Вълко Червенков (1950-56), Антон Югов (1956-62) (като министър-председател), Тодор Живков (1956-89) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след 1971 г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава). През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България. Република България През 1989 г. с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на БКП и Председател на Държавния съвет, се поставя началото на прехода на България от социализъм към пазарна икономика. България е член на ООН от 14 декември 1955, НАТО от 2 април 2004 година и член на ЕС от 1 януари 2007. Население По времето на социализма в Народна република България, населението нараства близо до 9 милиона души. Девет-милионният българин се очаквало да се роди към 90-те години, но това не се случва след свалянето на Тодор Живков от власт. След 1989 ръста на населението започва да намалява и по оценки на Националния статистически институт населението на България през 2007 година е 7 640 238 души. Според преброяването от 2001 година, 83,9% от населението на страната са българи, като двата най-големи други етноса турците (9,4%) и на циганите (4,7%). Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани, евреи и други. 84,5% от населението говори български език, който е и официален. Турски език се говори от 9,6% от населението, а с цигански език си служат 4,1%. Повечето жители на България са източноправославни (82,6%), 12,2% изповядват исляма, 1,7% - католицизма, 0,8% — юдаизъм, а останалите 1,6% са протестанти и други. Около 71% от жителите на страната живеят в градовете. Деветте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич.[ Държавно устройство Централни институции Съгласно Конституцията от 1991 година България е парламентарна република. Националните символи на българската държава са знамето, химнът и гербът на Републиката. Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент избран заедно с него на изборите. Административно деление От 1999-та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области. Икономика През 80-те години неспособността на икономиката да привлича и използва финансов капитал, необходим за модернизация, както и нежеланието на управляващата комунистическа партия да ликвидира или реформира редица губещи производства води до натрупване на огромен за размерите на страната външен дълг. Поддържането на изкуствено занижени цени води до редица негативни ефекти, сред които режим на електрическия ток и недостиг на стоки за крайно потребление. Към края на десетилетието България изпада в ситуация, при която е невъзможно спазването на финансовите задължения към кредиторите по погасяване на този дълг. Веднага след промените в Източна Европа, България, поради слабата си конкурентоспособност, губи „гарантираните“ пазари на страните от СИВ и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима. Новите пазарни цени на вносните суровини, комбинирани с десетилетията липса на стремеж към енергийна ефективност и ефективност на труда водят до срив в производството и икономиката като цяло. За разлика от други източноевропейски страни, голяма част от контрола върху производствените мощности в България остава държавен до втората половина на 90-те години. Малкото приватизация, извършена през този период е в голямата си част е направена по непозволяващи контрол и потдатливи на корупция правила, което води до появата на т.нар. „сива икономика“ и „икономика в сянка“. Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства и инфлацията спада, но кулминацията на краха достига в края на 1996 и началото на 1997 г. по време на социалистическото правителство на Жан Виденов, когато се губи голяма част и от вътрешния пазар, поради хиперинфлацията и резкия спад на покупателната способност на населението. В допълнение санкциите на ООН спрямо Югославия нанасят тежък удар на българската икономика. Наложеното ембарго над Белград дава почва за приходи на престъпни организации чрез контрабанда на различни видове суровини и стоки. От 1997 г. България върви по пътя към икономическо възстановяване: БВП нараства с около 4-5% годишно, постига се макроикономическа стабилност. Посоката, поета от правителството към членство в Европейския съюз води до повишаване на доверието от страна на инвеститорите в българската икономика. Правителството, избрано през 2001 г., обещава да преследва основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на режима на валутния борд, прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. През 2004 г. България приключва преговорите с Европейския съюз и се присъедини на 1 януари 2007 г. Въпреки предвижданията за възход в българската икономика и намаляващия през последните години процент безработица, правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с ниския жизнен стандарт и корупцията в държавната администрация. Редица авторитетни международни институции определят неефективната работа на съдебната система като фактор, оказващ негативен ефект на скоростта на развитие на българската икономика. От 1 януари 2007 година в България е въведен 10% корпоративен данък, който е сред най-ниските в Европейския съюз. От 1 януари 2008 година в България е въведен 10% плосък данък върху доходите на физическите лица. През 2007 България е на шесто място в света по индустриален растеж - 14% на година (увеличаване на добив, строителство и промишлено производство всяка година).[4] България няма индустрия.Тя се е сринала с времето и с корупцийята Туризъм Туризмът в България е един от главните фактори за формиране на БВП на страната. Всяка година броят на посетителите у нас расте, като има прогнози броят им да стигне 20 милиона до 2010-2011 година. Повечето туристи се насочват или към зимните ни курорти или към летните, в съответствие със сезона. Значителен е и броят на туристите минаващи през София. Преспективите за развиване на туризъм у нас са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. Затова държавата залага на подобряване на инфраструктурата. Селския, историческия, еко и културния туризъм остават все още на по-заден план. Култура, образование, наука В България се заражда кирилицата – азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонския, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България при навлизането на християнството е имало много даровити книжовници като Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Благодарение на делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и редица други книжовници старобългарският език днес стои наравно с латинския и старогръцкия език като един от световните класически езици. България се слави и с редица талантливи певци като Борис Христов, Гена Димитрова, Николай Гяуров и др. Министерство на културата Министерство на образованието и науката Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ Военна академия „Георги Раковски“ Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ Национална музикална академия „Панчо Владигеров“ Национална художествена академия Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Университет за национално и световно стопанство Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ Югозападен университет „Неофит Рилски“ Българска академия на науките Музеи в България Въоръжени сили Българската армия се състои от: Генерален щаб с началник ген. Златан Стойков Сухопътни войски с началник ген. Иван Добрев Военновъздушни сили с началник ген. Симеон Симеонов Военноморски сили с началник вицеадмирал Минко Кавалджиев Нациолна гвардейска част с командир полк. Крум Александров Източник: Уикипедия, свободната енциклопедия (18.01.2009) Текстовото съдържание е достъпно при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ, версия 1.2 или коя да е следваща, публикувана от Фондацията за свободен софтуер; без непроменяеми раздели, без предни и задни корици. |
