21-ви век е ерата на демокрацията и свободата. Свобода на словото (с изключение на случаите, когато обижда нечии чувства), свобода на избора, свобода на това да живееш както сметнеш за добре. Разбира се, с някои изключения. Като например правата на неродените, на тези без глас, защото легализираното убийство на милиони деца е доходоносен бизнес и кървава жътва. При целия „напредък“ на човешкото общество, вече не съществуват никакви съмнения, че то е дълбоко, непоправимо увредено щом неродените деца вече са просто бременна тъкан за своите майки и лекарите, които им помагат да ги изтръгнат от утробите си. А общество, което издига в култ личният избор за сметка на убийството на невинни, беззащитни човешки същества – е обречено във всяко едно отношение, морално и физически.

Стоях в приемната на ДКЦ 8 – София и чаках за рутинния си преглед в края на третия месец от първата си бременност. Вратата се отвори и гинеколожката ми направи знак да вляза. Вътре се обличаше и готвеше да излезе жена на видима възраст около 35 с двойна количка, в която имаше две малки, руси момиченца на около 3 и 1 годинка. Докато се приготвях за прегледа, неволно се заслушах в деловия и безгрижен разговор между лекарката и пациентката. Говореха за семейства, общи познати и други битовизми. На самата врата с количка вече отвън, жената се сепна и се обърна. Няколкото разменени реплики ги помня години по-късно:

„За малко да забравя за какво дойдох. Закъснява ми, направих си тест онзи ден. Пак съм бременна.“

„А, хубава работа. Честито?“

„Дойдох да ми дадеш направление за аборт. Тия двете са ми достатъчни. С трето не мога да се занимавам. Мъжът вика ‘ами ако е момче?’, но не благодаря. А ако не е. Само това ми трябва.“

„Да, разбира се. Няма проблеми. Ще го попълня, мини да го вземеш другиден.“

„Благодаря ти много. Виках да го свърша по-бързо, че да не ми виси на главата“

От позицията на тогавашните ми двадесет и няколко години отдадох пълния си потрес и залялата ме мъка на бушуващите ми хормони и неразбирането ми на важните житейски неща. Може би хората нямаха пари за трето дете (въпреки че се обсъждаше скъпа предстояща почивка в Гърция); може би три момичета наистина е най-ужасното нещо, което може да се случи в едно семейство (това е по-логично като обяснение, иначе защо милиони китайци и индийци ще давят новородените си момичета в ледени ведра с вода и/или ще абортират неродените си дъщери); може би три деца ще сложи ужасяващо социално клеймо на ‘безразсъдни’ и ‘неконтролируемо оплождащи се животни’ върху едно средностатистическо, уважавано българско семейство. Така си мислех докато плачех дни и месеци по-късно на спокойствие в квартирата ни докато Човекът в мен растеше на топло и сигурно. И все пак някак си недоумявах как е възможно аз, непознатата, да изплача повече сълзи за убитото дете на една зряла жена, отколкото самата тя. Но това бяха фактите.

Недоумението ми продължи да расте през идните месеци и години, когато аз (и всички останали жени) бяхме подложени на ненужни и целенасочени унижения в държавните акушеро-гинекологични болници, в които ходех(ме) за прегледи и за раждане. (Не)волни медицински грешки, които застрашаваха живота на новородените ни деца, на нас – техните майки. И то от други, раждали жени. Не разбирах защо и как едно човешко същество може да причинява толкова болка и страдание на друго, което е на произвола на милостта му. Но това беше преди много години, когато все още вярвах в съществуването на „системата“, която се грижи за своите данъкоплатци, за своя човешки материал. И преди да забележа наличието на социални групи, в които стотици, хиляди жени споделяха безумните унижения и грубости, на които са [били] подлагани в родилните домове и стотиците други потребители онлайн окачествяващи тези случаи като „единични“.

После започнах да чета форуми, като БГ Мама и открих с какво точно се гордеят съвременните жени в плашещата си голяма част – с правото си на убийство на всяко дете, растящо в утробата им. Научих се да се плаша от настървението, с което се нахвърляха на всяка потребителка допитала се до форума за мнение за ток, памперси, пюрета, сгъваеми кошари и мусака – за да я убеждават, че е ‘твърде млада/неопитна/зелена/глупава/непрозорлива/бедна/необразована’ или каквото и да е там, за да роди собственото си, желано дете. А при всяка, която влизаше за съвет дали да направи или не аборт и те успяваха да я убедят да направи – следваше зле-прикрито тържество на злорадството в пълния му блясък. От жени към жени. От майки към майки. Или поне така мислех навремето. Нали и ‘мама’ беше в заглавието на популярния сайт…Мама.

Когато жените отхвърлят най-естествената им и вродена функция на това да бъдат майки в името на някакъв илюзорен избор, който им носи „повече“ свобода, перспективи, възможности за реализация(?) и права – това е началото на края на всяка цивилизация. И нека не коментираме правото на избор, а фактологическата страна на нещата, наричайки ги с истинските им имена. Щом някои жени отчаяно настояват за правото да убиват неродени деца и го получиха, щедро финансирани от данъкоплатците, то нека заменим щадящата за съвестта им дума ‘аборт’ с коректния израз ‘убийство на неродено дете’. Тяхното право на убийство спрямо правото на всички останали да наричаме нещата с истинските им имена. Нещо, което всички феминистки и жени направили аборт ненавиждат, защото пречи на отчаяните им опити да заглушат съвестта си за това, което са направили/правят. Самозаблудата е чест и лесно приложим защитен механизъм, но проблемът е, че е трудно приложима в мащаб, засягащ всички индивиди в едно общество. И когато здравомислещите, нормални хора повдигнат моралния въпрос на наболелия проблем, стигаме до ситуации на абсурда, в които озверели жени крещят полуголи на митинги, че имат ‘право да правят каквото си искат с телата си и никой не може да им се бърка’, което в превод означава, че ще продължават да убиват неродени деца и настояват това да (о)става безнаказано.

Необходими са бегли познания по биология, за да се види очеизвадната нелогичност на подобно твърдение. Да, всяка жена има право да решава какво да прави с тялото си, но растящото дете в утробата й НЕ е част от нейното тяло. По стечение на природните (няма да отиваме твърде далеч и да споменем и Божи) закони, в течение на 9 месеца това тяло се намира В нейното тяло, но това е автономен, отделен организъм. С различен генотип, с различна (понякога еднаква) кръвна група, с различни физиологични белези, често с различен пол, с различни физически характеристики. Твърдението, че нероденото дете е част от женското тяло приравнява човек до състоянието на орган, но растящото дете не е сърце/далак/бъбрек/стомах. То има всичко това в собственото си тяло докато стои в състояние на покой, обвито от топлината на майчината утроба. Разбира се, това не се отнася за случаите, когато същата е подложена на силен емоционален и психически стрес или физическо натоварване, в които редица изследвания установяват също реакции на стрес и болка у самите неродени деца. И ако бебетата доказано реагират на допир още от шестата гестационна седмица (много по-рано от легалните 20-седмични срокове за аборт), то само завършен психопат би твърдял, че изкарването му на парчета през родилния канал не е агония за всяко неродено дете.

Когато се нормализира патологията на млади жени убиващи целенасочено неродените си деца, за да могат да продължават необезпокоявани да поддържат „стандарта на живот“, на който са свикнали, това води до общ морален упадък. Неслучайно мас медиите постоянно популяризират историите на звезди направили аборти или на такива, които ‘биха искали да са направили’ като небезизвестната Лена Дънам от поредния помиен сериал на HBO. Все едно минаха години от Сексът и Градът, след който в Англия ( и не само) вече е напълно нормално млади жени бременни с дете от един мъж да излизат на среща и да правят секс с друг – нещо, което младите жени (отново) първо научиха от HBO. Като оставим настрана факта, че съществуват неопровержими доказателства за смесването на генетичен материал от много/различни източници не само в неродените деца, но и в организма на майката, не е сложно да се види резултата от този морален упадък. Стотици, хиляди съсипани семейства и сексуално и физически малтретирани деца от доведените си бащи, които нарастват в геометрична прогресия през годините. Хиляди съсипани животи и опустошени детски души. Но това са „щастливците“, т.е. родените.

Обратната страна на същата монета са убитите по „милостта“ на родителите си. Онези деца, които са неудобни, било то финансово, социално или в чисто личен план. Или онези убити „по милост“, защото пропагандата за пренаселената Земя и недостатъчното ресурси отдавна взима жертви сред средната класа. Разбира се, това не пречи на всички олигарсимилионериеврейски и мюсюлмански семейства да имат по минимум две и три деца, достигащи до 12 и дори 20. Под благозвучното лоно на „репродуктивните права“ на белите жени беше внушено, че да износят детето, с което са забременели, е посегателство върху психиката и личността им; че патриархатът е това, което е ‘принуждавало’ жените да се задомяват и да раждат. Но ако това е така, защо дори след агресивните маркетингови кампании на феминистките, жените повече от всякога предпочитат да бъдат домакини (или да работят на непълен работен ден), за да отглеждат децата си и да се грижат за семействата си?

Тъжната истина е, че няма по-голямо посегателство върху правата на жените от натрапените им и нормализирани аборти. Поради масираната кампания за популяризирането на абортите под слогана на хубави и възвисени концепции за ‘правата на жените’ жените забравиха другата страна на този въпрос. А именно – лишаването от живот. Отново, по стандартната практика за подмяна на думи и термини с негативни конотации думата неродено дете се подмени с плод, а сега подмениха плод с бременна тъкан. Защото това облекчава съвестта. Привидно. Но в действителност жените направили аборт не могат да (се) скрият от чувствата на загуба, болка и съжаление за взетото решение (при доказано по-високи нива на депресия и самоубийства сред жени направили аборт по желание). Разбира се, те ще го отричат до последно и не е необходимо да признават, пред когото и да е. Но това придобито настървение, с което почват да заграждат всички неправилни и объркани жени във форуми като Бг „Мама“ (и всеки други форум), подкокоросвайки ги да правят аборти и при най-малкото съмнение е типичното проявление на човек, който не може да направи нищо за собствения си, вече направен избор, но може (дори и несъзнателно) да завлече някой със себе си под мотото на ‘аз ти помагам да направиш осведомен избор, който ще подобри живота ти’. Същото се наблюдава и при педерастите, лесбийките, транссексуалните и всички други хора, които са направили избор, за който съжаляват (дори и подсъзнателно) и под вината, от който, собствената им съвест не им дава мира. Няма по-озверяла, гневна, побесняла, нещастна и язвителна сган от тълпите на либертарианците/атеистите/привържениците на абортите и правата на всяко извратено сексуално малцинство/феминистките или всеки друг, който отчаяно се опитва да завлече [още] хора със себе си, защото ‘misery loves company’.

Като оставим настрана всички биологични, религиозни, метафизични и интелектуални доводи за нередността и за същността на „процедурата“ аборт, нека обърнем внимание на една логична непоследователност. По силата на какви аргументи жените опитващи се да забременеят следят овулация, цикли и правят тестове за бременност още в края на втората седмица след непредпазения полов акт, надявайки и радвайки се на бледи две черти? Защо започват веднага да говорят с любов за ‘бебето’ и ‘детето’ си’ и да тръпнат в радост от усещането на живот в себе си, а когато бременността е нежелана да се успокояват с легалните срокове, в които е законно да убият детето си? Ако сърцето започва да изпомпва кръв на четвъртата седмица (~18-ия ден) след зачатието, какво оправдава изкарването на парчета или изгарянето със солен разтвор на дете до 22та или 24та седмица (или след това)? Защо желаното дете е ‘бебе’, а нежеланото е ‘купчина клетки’, ‘плод’, ‘бременна тъкан’? Къде е границата? И кой я поставя? Съвестта на лекаря или на майката избрала да превърне утробата си в гроб на нероденото си дете?

Трудно е да си представим, че е възможно да има хора, които са останали безчувствени към небезизвестния филм Безмълвния Вик и сцената, в която зрителят безпомощно наблюдава на ехограф как нероденото дванадесетседмично дете се опитва да блъска отчаяно в стените на ‘майчината’ утроба в жалкия си опит да избяга от късащия/засмукващия го апарат. С отворена в безмълвен вик уста…Още по-трудно е да си представим защо и как някой би нарекъл това дърпащо се, агонизиращо, умиращо дете – ‘бременна тъкан’, ‘купчина клетки’ или ‘плод’, когато видимо става дума за Човек. Човек, който на четириседмична възраст вече има наченки на очи, ръце и крака, нокти, както и мозъчна дейност, чиито вълни могат да бъдат записани, а размерите му надвишават няколкостотин пъти оплодената зигота; човек, при който на деветседмична възраст зъбите започват да се формират и който може да се мръщи и да обръща глава; човек, който на триседмична възраст има наченки на нервна система, гръбначен стълб и мозък, черва, черен дроб и бъбреци; човек на 22 дена, чието сърце вече е започнало да изпомпва кръв – често от различна кръвна група като майчината. Кога убийството на този човек е редно и оправдано?

От чисто биологична и лекарска гледна точка, животът започва с момента на зачатие. Под ‘живот’ се разбират всички онези процеси, които се задвижват в новия, автономен организъм, като органогенеза. Дори самата етимология на думата ‘ембрион’, както се нарича развиващият се индивид през първите 8 седмици след оплождането, означава „растящ вътре“. Този период, наречен ембрионален, се характеризира с оформянето на повечето основни системи на тялото. Т.е. издиша основният аргумент за липсата на живот, който привържениците на аборта поддържат. Като добавим и все по-честите съдебни спорове между бивши съпрузи за „попечителство върху замразени ембриони„, когато единият от двамата е против износването и раждането им, все повече проличава двуличността на цялата кампания За Абортите.

Децата са цветът на живота. Всичко бледнее на фона на детската усмивка, прегръдка, на детската чистота, наивност и безусловна обич. Децата измиват натрупаната мръсотия по душите ни с невинността и чистотата си, защото ни показват, че въпреки всички погрешни избори и триумфа на егото да се наложи – една чиста душа е способна да ни обича и да ни вярва безрезервно…И това е животопроменящо..Парадоксът идва от това, че малцина морално и психологически увредени индивиди успяха да издействат легален способ за убийството на милиони деца под слогана за защита на правата на майките им. Очевидно това е толкова жизненоважен за благоденствието на обществото модел, че едно от първите неща, които болшевиките правят след завземането на властта, е да легализират аборта в Съветския Съюз. Понастоящем Русия продължава да води статистиката по брой на аборти в световен мащаб.

Диалогът за репродуктивните права на жените наравно с аргументите за правото на аборт е възможно най-извратената комбинация от морален релативизъм. Еврейски звезди като Оливия Уайлд говорят за „красотата на бременността“ едновременно с „правото си да избират кога, как и дали да родят детето си“. И никой не се възмущава от това грозно аргументиране на убийството на неродените деца, защото акцентът е върху правата на жените, правото на избор и положителните концепции за развитие на обществото и отхвърляне на остарелите морални модели. Проблемът с това е, че убийството винаги е било и винаги ще си остане убийство. Както и неморалната постъпка винаги ще си остане такава. Единственото, което остава да се направи е да се пренапише социалната и морална парадигма на обществото по начин, който позволява на хората да извършват ужасяващи престъпление, които са легални, оправдани и нужни според „доказани“ капацитети. Основата на Западното общество отдавна не е християнската религия, а болните фантазии на дегенератите от Франкфуртската философска школа, където самият Ницше не се посвени да заяви, че „моралът е социална конструкция на низшата класа, целяща да потиска висшата такава“ – аргумент щедро използван от педофилите, копрофилите, суингърите, садомазохистите и привържениците на абортите, за да оправдават нездравите си и ненормални постъпки с ‘вие не разбирате, защото сте неосведомени’. Но ако мерилото за осведоменост е човек да не посяга на живота и здравето на друг човек, още повече – дете – то светът би бил по-добро място, ако всички бяхме силно ограничени.

Всички евфемизми настрана, абортът не е ‘отстраняване на тъкан’, не е ‘изхвърляне на фетус’, не е ‘премахване на плод’, не е ‘незначителна гинекологична процедура’. Иронично е, че в момента се приемат все повече закони за криминализирането на всякакъв вид телесно наказание над деца, за емоционално и психологическо насилие (включващо дори повишаване на тон или заставяне да си пишат домашните), но неродените деца се ползват с по-малко права от яйцата на защитени видове животни.

От момента, в който едно дете излезе от утробата, дори и да е недоносено – всяко посегателство върху живота и здравето му е третирано като опит за убийство. Дори и това дете да няма навършените за раждане 9 месеца (т.е. е недоносено). Но ако то все още се намира в утробата – същото посегателство върху здравето и живота му в стерилна, медицинска среда, придобива удобно измисления термин ‘аборт’ или ‘прекъсване на бременност’, за да не се травмира съвестта на извършващите убийство твърде много. Въпреки че и тук има изключения – ако нероденото дете е желано и майката стане обект на нападение – нападателят е съден за ‘непредумишлено убийство’ (involuntary manslaughter или fetus destruction). Ако детето не е желано, тогава собствената му майка може да го убие абсолютно легално. Как и кой може да говори за човешки права, когато правата на най-уязвимите, невинни и незащитени човеци са погазвани по толкова явен и груб начин?! Жените избрали аборт пред това да износят и родят детето си винаги ще намерят начин да се скрият зад правото си на избор, но това, което пропускат да добавят, е, „правото на избор на удобство“. Най-често използваният аргумент по българските (и не само) форуми за „взаимопомощ и обменяне на съвети между бременни, бъдещи и настоящи майки“ е, че „не му е сега времето“, „липса на подкрепа от близки“, „притеснение за това колко скъпо е да се отглежда дете“ и, разбира се, новата мода на childfree двойките, които мислят повече за „пренаселения свят, отколкото за базовите си потребности за възпроизводство“ (интересно е как този аргумент никога не се използва по посока на мюсюлмански, еврейски и хомо двойки).

Гледайки горната диаграма, нека привърженици на аборта отговорят кратко и ясно – кога това дете може да бъде убито? На кой етап убийството му е редно, оправдано и заслужено? Според либералите в САЩ и дори кандидатът за президент Хилари Клинтън – абортите трябва да са позволени до самия край на бременността, т.е. до 32та седмица. Време, когато над 90% от преждевременно родените деца имат много добри шансове за оцеляване, защото белите им дробове са напълно развити. Въпреки неестествено нарастващата вълна от преждевременно родени бебета в 22а и 23а гестационна седмица – повечето от тях имат много добри шансове за оцеляване. И докато по-голямата част от протестиращите за правото на избор по митинги не могат да отговорят на въпроса кога трябва да е незаконно за майка да убие нероденото си дете, други умопомрачени феминистки не се свенят да заявят, че правото на жената да ‘прекрати бременността си по всяко време, по което иска, е положителен морален избор‘. И преди някой да каже, че абортите във втори и трети триместър са изключително редки – ужасяващите истории от първа ръка на медицински сестри и лекари показват обратното. За съжаление, тъжната реалност от, така наречените, късни аборти е по-страшна, отколкото можем да си представим. Твърде често бебетата се раждат живи след предизвиканото раждане чрез хапче или инжектиране на солен разтвор, при което са държани в клиниката или директно пращани в моргата докато умрат. Лекарите не се борят за спасяването на живота на тези деца, някои от които се мъчат с часове, защото те са ‘абортирани ембриони’, не хора, заслужаващи медицинска грижа и намеса. Фактът, че тези деца умират в мъки на металните маси в операционните зали и моргите доказва, че те са били живи. И то достатъчно дълго, за да познаят студ, болка и агония. За да усетят липсата на майчина прегръдка и за да бъдат изхвърлени за кратко в света, за да си заминат в канала на медицинския кабинет. Нормално ли е тези деца да получават повече милост и любов в краткия си живот от случайни медицински лица, отколкото от собствените си ‘майки’, който са ги изтръгнали от утробата си? Редно ли е медицински сестри да плачат за издъхващите в ръцете им деца и да ги кръщават набързо с вода от чешмата, защото няма нищо друго, което могат да направят за тях, докато ‘майките’ се обличат в съседната стая и си тръгват с „олекнала“ душа и сухи очи от клиниката? Редно ли е лекари да отказват на молбите на сестри да интубират очевадно борещите се за глътка въздух деца, защото се ‘водят абортиран фетус’ и ‘по протокол не трябва да се намесват’? Вместо това започват да събират стволови клетки, както и нервна, мозъчна и костна тъкан – всичко, от което е силно търсено в световен мащаб и скъпо платено. Интервюта с бивш медицински персонал разкриват части от този злокобен бизнес, в който едно убито неродено дете струва много повече от една спокойна и завършена бременност. Защото човешкият живот не струва нищо. Но човешкото тяло на части струва много.

Помийни медийни източници като Хъфингтън Поуст дават широка трибуна на феминистки, които обясняват, че са ‘избрали аборта от любов към детето/децата си‘ – нещо, което нито една майка никога не би си позволила да изрече или помисли. Либерали и активисти постоянно се позовават на случаи на забременели след изнасилване жени, които ‘заслужават да не страдат за преживяното цял живот’. Но на високите им и чисти намерения противоречат твърденията на изнасилени жени избрали да родят децата си и постигнали по-добър стандарт на живот и по-добро психическо възстановяване спрямо тези избрали да абортират.

Моралните доводи в подкрепа на аборта често изброяват случаи на деца с тежки „несъвместими с живота“ увреждания, които биха страдали твърде много ако бъдат родени. И това може да е изключително успокояващо за съвестта на майка, която не иска да си усложнява живота с гледането на дете със специални потребности. За съжаление, обаче, съществуват твърде много случаи, в които въпреки категоричното медицинско мнение за наличието на увреждания – се ражда напълно здраводоносено бебе. Или, съответно се абортира напълно здраво, нормално развиващо се бебе. По отношение на дебата в подкрепа на абортите в случаи на наличие на някакво генетично/физиологично/невробиологично състояние, което би затруднило живота на детето след раждането има още един интересен елемент. Наблюдава се странна закономерност, при която жените (и мъжете), които са най-върли защитници на аборта и ‘правото на жената да избира какво се случва с нейното тяло‘ (но не тялото на детето й) масово се самоопределят като „хуманисти„, либералиосведоменинапредничави и масово подкрепят правата на малцинствата, на животните, са срещу насилието във всяка форма (език на омразата), интеграцията на различните, приемането на гейовете, на транссексуалните, на нелегалните имигранти. И тук проличава тяхното двуличие. Биха ли оправдали аборта същите тези индивиди при следните обстоятелства:

  1. Ако приемем просто за спора (въпреки че беше доказано веднъж завинаги, че не съществува ‘гей ген‘), че науката е изобретила начин да установява кое дете ще стане гей и кое е нормално още преди да се роди – ще бъде ли законово (социално и морално) оправдано майката да убие нероденото си бебе, защото не иска обратно дете?
  2. Всички (без изключение) в цивилизования свят са против ‘джендър селективните аборти’ широко разпространени в мюсюлманските страни (Индия, Пакистан, а и Китай), заради които вече има безумно несъответствие между мъжкото и женското съсловие там (800 жени на 1000 мъже само в Индия, докато в Китай младите мъже масово вече си търсят съпруги от „близка“ Индонезия). В отчаян опит да реши проблема Индийското правителство дори забрани продажбата на ултразвукови машини на частни клиники и рекламата на тестове за разкриване на пола, за да намали броя на убитите женски деца. На Китайските лекари също е забранено да разкриват пола на нероденото дете. Западът е потресен от това посегателство върху правата на неродените женски деца. Но с какво техните права са по-различни от тези на 1,300,000 абортирани деца само в Щатите всяка година?

Тъжната действителност е, че дори наличието на подобни необорими логични аргументи не може [вече] да противодейства на умопомрачените тълпи от мракобесни активисти/ки. Защото в момента човечеството е много по-заето с битка срещу въображаемата химера на западния патриархат – един, в който млади жени не се свенят да се хвалят с късните аборти на неродените си момчета, защото „не искат да вкарват още чудовища в този свят“. Едно осъзнато, целенасочено и жестоко убийство, за което медиите и останалите зомбирани хора ги превъзнасят и им се възхищават. Както и да апелират към всички жени да не кърмят момченцата си и да ги обрязват, защото кърменето е ‘твърде добро за тях, а мъжете, така или иначе, вече превъзхождат жените по телесна маса, енергия и физически способности и това трябва да им се отнеме, а обрязването ще притъпи чувствителността и ще им отнеме от сексуалното удоволствие’.

Тъй като Американската и Руската държава са имали най-голямо влияние като световни сили върху политическите, съдебни, икономични и социални системи на страните в световен мащаб, нека разгледаме как протича легализирането на абортите там. По отношение на Русия – едно от първите неща, които болшевиките правят след завземането на властта е да легализират абортите, което (до)съсипва обезкървена Русия. Така, през 1920, Русия се превръща в първата страна изобщо, която легализира абортите. И въпреки че Сталин впоследствие ги забранява отново през 1936 и въпреки, че в момента абортите са легални ‘само’ до 12та гестационна седмица, страната продължава да усеща унищожителния ефект под формата на силно обезлюдяване и слаб демографски растеж.

В САЩ нещата са още по-интересни. Tъй като Американската съдебна система е създадена да функционира на базата на прецедента – тя се превърна в катализатор на едни от най-унищожителните събития и течения през 21и век. Когато през 1971 небезизвестното дело на Роу срещу Уейд (Roe vs. Wade) постави началото на легалните аборти, малко хора осъзнаха легалните последици на силно публицираното за времето си дело. 21-годишната Норма МакКърви под псевдонима Джо Роу се опитва да получи разрешение за аборт на основата на изнасилване (лъжа призната по-късно от нея в съда), но отказът на съда задвижва тромава и дълга процедура, която приключва с обявяването на Тексаския закон против аборти за ‘противоконституционен’ и ‘нарушаващ правото на неприкосновеност на личния живот според Деветата Поправка’. Това отсъждане, от своя страна, също се позована на предишен прецедент, а именно Грисуолд срещу Кънетикът (Griswold vs. Connecticut) водено от евреина Артур Голдбърг, което се позовава на ‘правото на всеки индивид на неприкосновеност на личния живот’. Самата Норма МакКърви намира подкрепа в лицето на две много интересни адвокатки – Линда Кофи (Linda Coffee) и Сара Уедингтън (Sarah Weddington), едната, от които сама е правила нелегален аборт в Мексико.

По този начин, тези прецеденти в Американската история станаха част от движението за правата на жените. Което е най-големият парадокс, сам по себе си, защото не съществува по-голямо посегателство върху здравето, психиката, щастието и избора на всяка жена от аборта. А да убедиш млади жени в това, че да убиват неродените си деца, е ключът към имагинерното щастие във вида обещаван им от Холивуд, е, меко казано, гавра с всичко човешко. Неслучайно се наблюдава неестествено нарастване на броя на млади жени занимаващи се с активизъм (от какъвто и да е вид) – това е естественото проявление на липсата на онова, което женската природа иска и търси, а именно: да създава живот и да се грижи (жертва) за някой друг. Млади (и възрастни) бездетни двойки ‘осиновяват’ животни или пропагандират колко удобен е childfree лайфстайлът докато се чудят с какви сексуални девиации да запълват времето си, убеждавайки останалите, че това са ‘специални форми на интимност, които не всички разбират’.

Разбира се, това, отново, важи единствено за белите, християнски, хетеросексуални жени и мъже. Евреите и мюсюлманите се размножават с бесни темпове въпреки пренаселеността на Земята – самоопределящи се като ционистки и феминистки звезди като Миалим Бялик уточняват, че:

Най-вдъхновяващият акт на феминизъм е да покажем на жените как бебетата се привързват и да ги оставим да направят своя избор. (казано по отношение на защитата й на, така нареченото, привързано родителство).

Тук следва да се вметне, че оставянето бебе/дете да ‘се нареве’ и ‘самоуспокои’ (self-soothe) е един от най-използваните способи за травмиране (описан като такъв в няколко книги, писани от психиатри и психолози, чиято работа е била да травмират и дисоциират субекти За този метод пише в своя труд дори небезизвестният Фритц Спрингмейер (Fritz Springmeier), който е работил с МК субекти години наред. Няма животински вид, при който да се практикува ‘контролиран плач‘ – нещо, което дори Бг-мамите превъзнасят, обяснявайки авторитетно, че ‘двумесечни бебета плачат, за да се наложат и не трябва да им се позволява’, защото именно животинските майки винаги откликват на вика на потомството си. При животните не се наблюдава и отделяне на новородено от майка – нещо, което в Българските „майчини“ домове не подлежи на обсъждане, защото (според думите на акушерките): „Бебетата нямат място при майките„. И така, да обобщим – ако младите жени не са се поддали на пропагандата да убият неродените си деца, то те са подлагани на систематичен и неумолим тормоз (физически и психически) от лекари и сестри и отделяни от децата си, за да се наруши естествената връзка майка-дете (срещу позволяване на педерастите да присъстват на раждането на дете от сурогатна майка и веднага да го гушнат голи, за да имат skin-to-skin contact). Също така са всячески убеждавани, че изкуственото мляко, следродилната депресия (нещо несъществуващо, но достатъчно убедително, за да се взимат деца от здрави семейства и да се пренасочват към човекофермата от хомо двойки) и последвалите отклонения в психическото, вербалното, емоционалното и физическо развитие на децата им са напълно нормални и често срещани.

Изключително интересни (за да не използваме друга дума) личности, които са от, а) еврейски произход, б) богати и многодетни семейства в) стари знатни родове са твърдо против оставяне на децата да се нареват и силно поддържат привързаното родителство (attachment parenting), са ‘за’ спането в едно легло с бебето, ‘за’ носенето му в слинг близо до майката навсякъде, ‘за’ стоенето на майката възможно най-дълго вкъщи и дори прекратяването й да работи, за да се грижи за децата си и ‘против’ ваксините. Съществуват множество  изследвания, които свързват доброто самочувствие с това колко точно майката е откликвала на търсещото я бебе/дете и колко го е игнорирала. Второто води до развитие на нездрави модели за привързване, създаване на връзки и по-голяма вероятност от рискови поведения. Заключения от горенаписаното може да си направи всеки човек минал 5-ти клас и усвоил четене с разбиране. Но да се върнем на абортите. След като не би трябвало да е останало съмнение за това какво са те в своята същност, нека се спрем и на също толкова важния въпрос ‘Защо?’

Стотици хиляди, дори милиони хора продължават със сляпа вяра да доверяват своето (и това на близките си) здраве, успех и живот в ръцете на „доказани“ авторитети. Т.е. повечето хора не губят време в разсъждения дали нещо е редно, морално и правилно стига то е да е легално. А когато учени, лекари, политици и публични личности го превъзнасят и подкрепят – то автоматично минава в графа ‘добро’ и ‘правилно’. Същото се случи с абортите, асистираната репродукция, хормоналната терапия, използването на стволови клетки и тъкан от абортирани деца в лекарстваваксини и дори храни.

От това се получава един интересен парадокс, който създава сериозен когнитивен дисбаланс у повечето хора, които вярват в системата. Те не могат да си обяснят потресаващите статистики на мъртвородени децаумрели при раждането (или след това) млади, здрави майкиувредени деца след ваксини или по време на раждане (поради употреба на форцепс или забавяне на спешно секцио), поради лекарски „грешки„, замърсяване и заразяване. И всичко това в бели Европейски страни, Америка и Канада. Само в Америка повече хора умират от „лекарски грешки“ годишно отколкото от СПИН, наркотици и тютюнопушене взети заедно. Просто не се връзва. Разбира се, не се връзва, само ако разглеждаме тези случаи като ‘грешки’. Ако просто ги приемем за целенасочена, злонамерена кампания – тогава всичко си идва на мястото. И тогава цялата дейност на организации като Planned Parenthood изобщо не изглеждат да са в услуга на обществото. Но за сметка на това – разкритията на хора отвътре за дейността им хвърлят още светлина върху тъжната действителност. Една, в която убитите неродени деца са ценен „материал“ за частни лаборатории, които използват стволови клетки, органи, кръв и части от телата на ембрионите.

Въпреки че, технически, продажбата на части от неродени деца е незаконна след регулацията от 1993, клиниките са намерили начин да заобикалят нормативния акт. По закон те ‘нямат право да придобиват, продават или да търгуват, по какъвто и да е начин с човешка ембрионална тъкан, като същите действия важат на междущатско ниво’. Но тъй като Америка е страната на неограничените възможности, има легален начин търговията с абортирани деца да се осъществява напълно легално. Клиниките, които извършват аборти влизат в търговски отношения с лаборатории и трето юридическо лице, което се явява продавач на едро на фетална тъкан (абортирани неродени деца). Последният плаща такса на клиниката за ‘ползване на сградата’, което включва поставяне на свои работници (procurement agents), чиято работа е да събират части, тъкан и кръв от абортираните ембриони на място. Веднага след извършване на аборта, тези работници извличат желаните „продукти“ и ги изпращат на лабораториите, с които търговецът има договори. Първо, това показва, че служители на частни корпорации имат неограничен и нерегулируем достъп до труповете на абортирани деца за собствени цели – нещо, което е абсолютен прецедент от законова, медицинска, социална и морална гледна точка. Второ, това им позволява да заобикалят гореспоменатия закон, защото те просто „взимат под наем мястото (т.е. съдовете), в които се съхраняват тъкани, органи и части на абортираните ембриони, а не ги купуват директно. Клиниката след това „дарява“ същите тъкани, органи, кръв и части от телата на убитите неродени деца на продавача на едро. Той, от своя страна ги „дарява“ на лабораториите, които се интересуват, като ги таксува единствено за „извличането им“. Това завършва легалната бизнес сделка.

Описано от дългогодишен работник, отговорен за „извличане“ в книгата Lovejoy: A Year in the Life of an Abortion Clinic (New York: Atlantic Monthly Press, 1996) by Peter Korn. (p 236-237) открива в детайли ужасяващата процедура:

„Въпреки че манипулацията е привършена, ембрионът е все още обект на интерес. Пациентката, както повечето, вече е подписала формуляр, с който дава съгласие за извличане на материал от плода за целите на лабораторни изследвания. Медицински асистент, който работи за доставчика на биологичен материал, отнася подноса с тялото в друга стая, където използва пластичен контейнер-цедка, за да отцеди кръвта.  Това отделя остатъците от накъсани крайници и телесни части на ембриона.  След това същите се поставят в стъклена чиния и се измерват с прозрачна линия, за да се установи гестационната възраст на плода. По-рано същият ден, в клиниката е получен списък с нужните части от всички лаборатории, с които клиниката работи. Той съдържа спецификации за желана възраст и, в някои случаи, пол. Най-често поръчваните органи са черен дроб, гръбнак, панкреас и мозък.“

Дори на самия сайт на Planned Parenthood – организация, която повечето хора свързват със сексуално здраве и просвета – се споменават „даренията“ им на фетална тъкан за изследвания. Но въпреки че никъде не се говори за пари, достатъчно бивши служители проговориха за безчовечните практики на препродаване на абортирани неродени деца, които са разфасовани и продавани на части. Това включва и „извличане“ на биологичен материал от абортирани деца, които все още се мърдат в прозрачната чиния. Други бивши служители описват как, за да се „извлече“ мозъка – се прави разрез от под брадичката през цялото лице на детето до горната фонтанела.

Изнесени са дори списъци с цените на всички търсени биологични продукти от неродените деца. И това се случва не само в Америка. Наскоро Английската NHS заяви промяна в политиката си спрямо майки с неродени деца, в чието вътреутробно развитие се наблюдават отклонения. Поради „хроничен недостиг на органи за присаждане“, майките ще бъдат съветвани да изнасят децата си до 37ма гестационна седмица (9и месец), след което да се предизвиква раждане и мъртвородените(?) деца да бъдат ползвани за органи. Това повдига един много важен въпрос по отношение на „дарението“ и присаждането на органи, а именно – кой преценява дали даден човек е мъртъв и органите му могат да бъдат ползвани. При положение, че всички бебета изплакват чак след като белите им дробове бъдат прочистени, кой може да гарантира, че здрави, жизнено-способни деца няма да бъдат оставяни да умрат, за да бъдат ползвани за резервни части? И при положение, че тези деца струват толкова много на части, кой ще гарантира, че лекарите изобщо ще имат стимул да се борят да реанимират новородени дори с минимални здравословни затруднения? Ако майките и децата трябва да се надяват само на съвестта и Хипократовата клетва на касапите си, то отговорът (и ситуацията) са повече от ясни и отчайващи.

Отива се дори по-далеч да се предлага въпросните ‘некачествени’ деца да бъдат ‘поддържани’ в инкубатори до момента на взимане на желания са присаждане орган. Разбира се, това ще се извършва „само“ с деца в клинична мозъчна смърт, но 1. дали и 2. какво е клинична мозъчна смърт и съществува ли изобщо? При наличието на случаи на много хора, които въпреки лекарската диагноза, са реагирали на допир/говорене на близките си хора и/или са се събуждали след изпадане в клинична смърт – доколко е редно човек в такова състояние моментално да бъде зачисляван за разфасоване на части? И, отново, ако той струва стотици хиляди долари на парче докато лечението му „бърка в джоба“ на държавата/болницата – доколко лекарите ще са мотивирани изобщо да спасяват човешки животи спрямо да се превърнат (а повечето вече са) във фермери отглеждащи хора за трансплантация на органи?

Разбира се, пациентите нямат причина да се съмняват в честността и коректността на лекуващите ги. Не е като лекари да са постоянно изобличавани в скандали с трафик на органидопускане на лесно предотвратими грешки или фабрикуването на неверни илюстрации и данни, които приравняват човешкия ембрион до този на „други“ гръбначни животни. И докато е възможно да се поспори за преднамереността в първите две от гореизброените случаи, то остава да се поспори за продължаващото присъствие на отдавна доказано невярната илюстрация на Ернст Хекел за вътреутробното развитие при гръбначните животни и човека. Еврейският учен може да се е объркал чистосърдечно, но е жалко как не се объркал по посока на повишаване на значението на човешкия ембрион, а не на омаловажаването и приравняването му до ембрионите на риби, костенурки и пилета. Още по-жалко е как „учени“, „педагози“, политици и „биолози“ продължават да се бъркат, оставяйки същата илюстрация в учебниците по биология на подрастващата младеж, възпитавайки ги в нужното уважение към собствения им биологичен вид. Същите млади хора, които после без проблем и капчица морален свян ще убиват неродените си деца, защото са просто ‘купчина клетки’.

По отношение на морално-религиозния компонент, би било трудно да не теглим паралел между абортите и широко-разпространените практики на жертвоприношения на деца и бебета (неродени и новородени) сред всички съществуващи цивилизации, с изключение на Християнската. От ацтеките до шумерите, египтяните, маите и всички примитивни индонезийски, африкански и аборигенски племена до израелитите, финикийците, гърците, картагените, спартанците и римляните – историческите извори изобилстват от описания на начините, по които знатните (и останалите) прослойки на обществата са извършвали жертвоприношения с цел умилостивяване на божествата [си] и/или извличане на някаква лична облага (по-висок статус, успех в търговията, богатство, т.н.). Един от основните аргументи на модерните млади жени в днешно време е колко просветено, развито и интелектуално е човечеството днес. Ако оставим настрана купчината факти, доказващи противното, следва да зададем един логичен въпрос – с какво днешните аборти са по-различни от ритуалното жертвоприношение на деца в миналото? Не е ли „изборът“ на майката да „жертва“ детето си, за да има живота, който иска – сделка, в която тя се разплаща с живота на нероденото си дете? И това нейно желание, най-често обяснявано с израза ‘нежелана бременност, да поддържа „лайф стайла“, който „заслужава“ (кариера, образование, избор на партньор, време за задомяване, правене на извънбрачен секс) не е ли извличане на лична облага за сметката на чуждия живот, който тя позволява да бъде изхвърлен в канала на медицинския кабинет? Невъзможно е да се отрече абсолютното припокриване на аборта с характеристиките на ритуалното жертвоприношение на потомството – едно варварско действие, което повечето модерни хора смятат за изкоренено отдавна. Докато не се огледат около себе си…

Изобщо, в днешно време е много модерно и е белег на висока култура да не желаеш да се възпроизвеждаш, да можеш да абортираш нероденото си дете докато не си „напълно финансово, професионално и личностно подготвен за такава стъпка“ и да държиш броя на децата си до абсолютен минимум с мисъл за благото на природата и света като цяло. Движения като това на Обществото за Доброволното Измиране на Човечеството (Voluntary Human Extinction Movement, VHEMT), както и това на childfree двойките (стартирано от феминистката Маргарет Зангер, която основава Лига за Контрол на Раждаемостта през 1925 – финансирана от фондацията на Рокфелер – която впоследствие се превръща в Planned Parenthood) го доказват. Затова и открито обсъждат способи за извършване на аборт в домашни условия, а лекари, демографи, социолози, политици и всякакви „интелектуалци“ въодушевено подпомагат по всякакъв начин намаляването на раждаемостта сред белите, хетеросексуални християнски семейства.

И докато личният избор е нещо наистина неприкосновено, то общият морален дълг не е. А когато социалната матрица се размести до там убийци да настояват за подмяна на изрази и думи, за да не се натоварва излишно съвестта им – вече границите на редно и нередно са отдавна преминати. Донякъде е удивително колко въодушевено мъжете и жените приеха за нормално нещо толкова ужасяващо като убийството на собствените им неродени деца, само и единствено поради удобството да вършат каквото искат без никаква отговорност. Очевидно човешката природа наистина е способна на чудеса в името на моралния релативизъм, когато става дума за лична изгода.  Жалко, че по-трудно й се отдава да противодейства на унищожаващите я отвътре механизми, които ни съсипват физически, духовно, и морално.

моментът на създаване на нов живот е нещо красиво, неповторимо и божествено. Въпрос на личен избор е дали ще го приемем или отхвърлим.

Източник: Occult Knowledge
Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn




JSN Epic template designed by JoomlaShine.com