Религията и Русия играят важна политическа роля в Източна Европа, показва мащабно изследване в 18 страни
Въпреки десетилетното преследване на вярващите и насаждания атеизъм преди 1989-а, религията и Русия играят важна политическа роля в Източна Европа. Това е един от основните изводи на мащабно изследване на американския PEW Research Center, цитирано от немския „Die Welt“. Проучването и анализът на данните са публикувани на сайта на PEW Research Center. То е цели 176 страници. Сондажът е направен в 18 страни, сред които и България. Интервюирани са 25 000 души в продължение на година.
Въпросът за религиозната принадлежност на мнозинството в съответните страни е важен за изводите, свързани с редица други въпроси – отношението към Исляма, към демокрацията, Запада, Русия. Резултатите сочат, че най-вече гражданите на Беларус, Сърбия, Армения, България и Гърция разглеждат Русия като противовес на Запада.
В България през февруари голям шум предизвика изследване на сдружението WIN/Gallup International, което показа, че 42% от българите биха се обърнали за помощ към Русия в случай на военен конфликт и едва 17% – към САЩ. Резултатите предизвикаха силно раздразнение в русофобските кръгове.
В проучването на американския PEW Research Center няма пряк въпрос за отношението към НАТО и ЕС, но насока за обществените настроения дава питането „има ли нужда от силна Русия като противотежест на западното влияние”. В положителните отговори руснаците очаквано са водещи, но ги следват и други православни страни, сред които държави-членки на ЕС като Гърция и България. Отговорите на гърци и българи надхвърлят 50 процента. Какво е забележителното при този въпрос и сравнението между Гърция и България? Тъй като той дава възможност да се посочат повече от един отговор 70% от гърците са отговорили с „да“ за нуждата от силна Русия. В същото време 62% считат, че трябва да се работи тясно и със САЩ и Запада. Друга е картината при българите: 56% са „за“ силна Русия като изравняване на влиянието на Запада и 48% са се обявили за тясно сътрудничество с Щатите и западните страни.
Любопитни са и отговорите на сърбите. Цели 80% от сърбите искат силна Русия, а 61% – взаимодействие със Запада и САЩ.
Православните страни приемат положително и ролята на Русия като „пазител“ на православните християни зад граница. В страните, където няма автокефална православна църква, вярващите признават за духовен водач в православния свят руския патриарх, а не Вселенския. Държавите с автономни църкви посочват националния предстоятел на православната църква. Къде е тук България? 59% припознават българския патриарх за религиозен водач, 9% – руския, а 8% – Вселенския.
По-различно се оказва и отношението на православни и католици към руските компании. В православните страни одобрението към тях преобладава, докато в католическите по-висок е рейтингът на американските компании. Китайските се радват на доверие в Русия и бившите съветски републики.


Православието има по-голямо влияние върху изграждането на светогледа и политическите позиции, отколкото католицизма е друг основен извод на социолозите. С твърдението „нашият народ не е съвършен, но нашата култура е по-висока, отколкото останалите култури“ са съгласни 89% от гърците, 69% от руснаците и също толкава българи. Пред нас са само още две страни освен Гърция – Грузия и Армения. В католическите страни същото твърдение събира по-малка подкрепа – по 55% сред поляците и чехите.
Силни главоболия на политическите анализатори вероятно ще предизвикат данните, които отразяват отношението към демокрацията. Само в една страна – Гърция, наричана „люлката на демокрацията”, над две трети от анкетираните са убедени, че това е най-добрата форма на управление – 77%. Тук българите сериозно изоставаме от гърците. У нас твърдите привърженици на демокрацията са 39%, докато 34% смятат, че при определени обстоятелства е приемлива и недемократична форма на управление. За 23 на сто пък формата на властта няма никакво значение. На опашката са сърбите – при тях процентите са съответно 25%, 28% и цели 43%.
Представи и позиции като национална гордост, традиционно семейство, осъждане на хомосексуалността се свързват повече с принадлежността към православието. Забележителна е високата толерантност на православните към мюсюлманите. 28% от анкетираните православни биха приели мюсюлманин като член от семейството си, 68% – като съгражданин.Съответно повече православни, в сравнение с католиците, приветстват етническото и религиозно многообразие в обществото. Изследователите допускат, че причината се крие в дългогодишния опит, който имат в Русия, Украйна и България, в съжителството с мюсюлманските малцинства.
България е сред водещите страни, където идеалният модел за брак изглежда така: и двамата партньори работят и носят пари в семейството, и двамата се грижат за децата и за домакинството.
Изследваното на първо място отчита силното нарастване на православните християни в повечето страни от Източна Европа. През 1991 г. около 31% от руснаците се самоопределят като такива, през 2015-а те са вече 71%. Само 15% казват, че са атеисти или не принадлежат към никоя религия. 10% отговарят, че са мюсюлмани. В останалите страни с преобладаващо православно вероизповедание процентът на тези, които се самоопределят като православни е още по-висок, подчертава „Die Welt“ и цитира данните за Румъния – 86% и Украйна – 78%. Графиките на сайта на PEW Research Center показват, че в България 75% от анкетираните сега са се самоопределили като православни. Точно обратната тенденция е регистрирана при католиците от Източна Европа за същия период от време. В католическите страни делът на вярващите пада. Това важи за Полша – от 96% на 87%, както и за Литва, Унгария, и особено Чехия – от 72% на 45%. Тези обаче, които се самоопределят като вярващи, ревностно практикуват религията си.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn




JSN Epic template designed by JoomlaShine.com